Защо след, а не НА, ще попитате Вие… Защото няма никакво значение… Независимост , ако приемем , че тя е синоним на свободата, както твърди синонимният речник, няма и не може да има…Дори и тази, обявена на 22.9.1908 г. , е била жалко събитие, постигнато в моментния благоприятен контекст на европейската дипломация и събитията в Турция… За да последват по-късно най-катастрофалните национални зависимости… Но не за политическото събитие ще четем днес , а както се полага в „Академийка“- от една книга – много интересна книга, казват, трудна за разбиране от младите хора и затова само пречкаща се из матуритетния списък. Ще я има още 4 години, докато изтече старата програма… А после… после ще отиде в литературния музей… и ще прашаса…
В „ Академийка“ обаче смятаме, че не трябва да отива там – понеже е много наша…., понеже самопознанието на собствената ни менталност Вазов е претворил художествено, за да ни покаже що за народ сме, какво можем и какво – не… Вижте само :
‘ ‘ За свободата, за свободата! – всички извикаха с възторг, защото господин Фратю минуваше за пръв оратор.
Господин Фратю се одушеви, устреми ръце и очи към небето и настръхна, и с една театрална поза започна тържествено-високопарно, в тона на оная епоха:
– Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberté, О, Liberté! Ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места, дето се вей инферналний полумесец на наший петвековен неприятел и тиранни! Скоро по величествените върхове на тая стара майка (той посочи Стара планина), дето се е проливала цели столетия българска кръв, ще се развее гордий пряпорец на българский герой, внук на славний Крума, Асеня и Симеона; вече пукна първата пушка на нашето Liberté, а знаете ли какво казва нейний гръм? – Ставайте, храбри българи! Доста робство и тиранство! Братя! Въздухът трепери!…
– Да живей България! – извика възторжено учител Гатю.
– Даскале, хай на конака с мене, вика те беят! – каза някой груб глас по турски. Всички с ужас се отстраниха пред заптието, което се промъкна между тях.“
За непрочелите гимназисти, ще кажа, че това е откъс от гл. 13 „Разходката“ от повестта „ Чичовци“ на Вазов. Контекстът на този откъс е следният :
„Разходката“ започва с комедиен «марш» към зелената поляна на подпийналите вече чичовци…и завършва с главата “Въздухът трепери”, но не разтреперан от революционно брожение, следствие знаменитата реч, както се случва след речта на Странджата в « Немили-недраги», а от бягството на мнимите революционери в следващата глава.
Самият оратор г-н Фратю, подгонен от кучетата, прелетял над дувари и стобори, ще изгори в огъня (не на борбата, а под котела) не себе си, а всякакви следи от „liberte”-то:
„“Горски пътник“; после друга една зелена брошурка с название „Хайдут Янчо“; после два сплути вече от четене броя „Бъдащност“; после „Глас едного българина“; после „Райна Княгиня“; после един брой и половина „Народност“; после картината на окована България, от Мутевски; и най-после няколко ръкописни бунтовни песни, между които и „Поискал гордий Никифор“”…
Напразно се е отказал Патриарха от мотото на повестта „ Чичовци“: „ Див глог питомно грозде не дава“ ….
За един народ от чичовци свободата е театрална поза, слово без дело….
Опитът да се постигне истинската свободата е трагичен, народите помнят трагедиите и този спомен ги държи в делничното, битовото , децата, гюловете, ракията, женските обятия… – т.е. в самия живот…
Чрез борба и саможертва не може този народ да стане свободен, а и за какво му е свобода, когато ги има горните притежания…
Вазов е национален реалист….