За Деня на българската свобода „Академийка“ слуша и чете лирическия увод на „Опълченците на Шипка“

 

 

Лирическият увод на символната  за националната ни идентичност  творба е блестящ пример за реторично слово, което защитава българската  общност от най-отровния ѝ национален комплекс – този за подарената свобода.

Невероятна е историческата прозорливост  на Патриарха. Много ясно е чувствал сходствата между „хомота“, „срама“, „синилата от бича“ и свободата „дар“ .

И на тази контекстова синонимия Народният поет противопоставя само едно име, един връх, един паметник на подвига, където „бели кости“ и кървав мъх са легнали в темелите на българската свобода.

Защото Вазов е знаел – това събитие на 11.08 ( 23.08. по нов стил) решава хода на поредната руско-турска война и я превръща в освободителна. Тази битка и словото за нея „ строшава  на клеветата зъбът‘ – за да не бъде свободата  – подарена – срам и ново робство.

Поставил събитието в контекста на общочовешкия  героичен епос – от древността до съвременността, поетът отправя послание, родеещо се с това на митичния  мъдрец  : „ Понеже  е състояние на духа, свободата не може да бъде  подарена, а само изстрадана.“ (Езоп)

 

Facebook Comments