За четенето, нечетенето и …компютъра

 14712869_991180917674534_1448895603380443314_o

 14691351_991180771007882_3051995163237770916_o

       Преди седмица  от „Академийка” участвахме  в едно забележително шоу ( така наричаме  всичките си публични занимания с деца  …)  „Чети с мен” е етикетът му, а целта е по атрактивен начин да се „обясни” на децата, че ако не искаш от 200 метра да ти личи колко си… , трябва да четеш и да мислиш… Да, колкото и невероятно да Ви се струва, личи му на човека дали е чел в детството си или не…. Личи му от малък до дълбока старост. Вижте тези деца на снимката . Те бяха нашите водещи – Иво и Мария. Цял ден работиха с вдъхновение  – могат да представят гости, да зададат интелигентно въпрос… Това са четящи деца… Не плачат, когато трябва да кажат две думи пред хора, напротив, изпитват жива радост от общуването! Това са четящи деца!  Прекрасната дама между тях (Даниела Станева, https://www.facebook.com/profile.php?id=1472978676&fref=ts ) е специалист по насърчаване на детското четене …Нейните ученици са едни от най-активните млади читатели у нас…

Всичко това е прекрасно, но нали се досещате… За да се прави това специално, да се създават и експериментират какви ли не стратегии, значи е диагностициран проблем – голяма част от децата НЕ четат… Но стоят пред компютъра…Не за да четат… Това са много различни неща…

Представяли ли сме си някога, че ще стоим пред един екран и ще говорим с хора от целия свят… и често едновременно с няколко…  Че ще слушаме музика, гледаме филми… решаваме проблеми с помощта на един екран и една клавиатура…?

Когато съм била ученичка,  не съм си го представяла – тогава имаше малко телевизия и много книги….Имаше игри до късно по улицата…А  доста по-рано завършващите  гимназия като Димчо Дебелянов например са знаели френски така, че да превеждат  поетите модернисти…

Веднъж във влака пътувах с един човек на невъобразима възраст – връщаше се от поход с едно 10- годишно дете… Оказа се, че е завършил моето училище Дойче шуле през…. 1945 г. Изрицитира  ми наизуст „ Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“ – глава 1 на „Илиада“, после „ Нощ“ на Яворов, понеже видя, че чета една критическа книга за поета…Този човек се е формирал без телевизия и без компютър – архитект, владеещ 5 езика….

Внимателно наблюдавам какво се случва с речта на учениците ми….  Телевизионно – компютърните деца – т.е. „отгледани“ от телевизора и компютъра изпитват затруднения  да преразкажат най-обикновени приказки,  да разкажат пълноценно свое преживяване… Трябва да им вадиш думите с „ ченгел“… Къде са думите им…?! Не мога да си представя    и пълноценното чуждоезиково обучение, ако им липсва словното богатство на родния  език….

Какво да направим – един от „виновниците“ за словесната немощ на младите хора  няма как да го отстраним – той определя характера на цивилизацията ни… Можем обаче да обърнем нещата – времето пред компютъра да се превърне във време за развитие на речта – като използваме комплексните възможности на съвременните технологии – да развиваме речта чрез писмена, устна  и образна комуникация….

„ Академийка“ – https://akademiyka.com/предлага на своите абонати точно такова комплексно общуване – не само във връзка с изпитите  и уроците, а  обогатява индивидуалния им речник,  развива образното им мислене и  умения да разсъждават.

Стимулира към четене…

 

Facebook Comments