Здравей, драги читателю! Аз съм Валентин . Занимавам се основно с математика и програмиране. Дори съм капитан н а отбора по роботика. Тези ми занимания ангажират почти цялото ми време, но искам да споделя с теб, че безкрайно обичам да пътувам. Всяка година планирам пътешествията на моето семейство и чертая картата на пътуването. Тази година реших, че пътуването ще бъде в Северна Европа – не бях ходил там, а обичам непознатите места и предизвикателствата. По-долу можеш да разгледаш картата на нашия маршрут.(Вж.Фот.№1)
И така, ако и ти обичаш пътешествията, качвай се заедно с мен – ще те заведа чрез моя разказ на едно дълго и весело пътуване.
- Леголенд – Германия
След 11 часа път се телепортираме в Гьор ( Унгария), за да тръгнем в ранната утрин за Гюнцбург – Германия. Ще попиташ защо в точно този малък град. Ще ти кажа защо. Защото исках точно за рождения ден на баща ми да посетим ЛЕГОЛЕНД – Германия. Както знаеш, ние момчетата и на 12 и на 30+… винаги обичаме играчки, забавления и силни емоциии… А там атракции и забавления колкото искаш…Видях най-високите сгради в света, направени от лего елементи. Качихме се на една висока кула, където туристите се движат вертикално и спираловидно в един стъклен цилинър, от който наблюдават от различни гледни точки целия разнообразен пейзаж – малки горички извън парка, атракционите в Леголенд, човешкия мравуняк, който се скита насам-натам….( вж. фот.№2)
Но истинската атракция все още предстои – спускане с бързи колички с висока скорост. Може би подобни на тренировъчните влакчета за космонавти. Представи си само – както си летиш с извънземна скорост от адски висок наклон, изведнъж някакви роботи с дълги железни пръсти те грабват от количката и започват да те подхвърлят насам-натам във всички посоки…Ужасът е неописуем, но дори нямаш време да извикаш, понеже след няколко премятания, отново се оказваш седнал на мястото си в количката….(Вж. Фот.№ 3; Фот.№ 4 )
След това екстремно преживяване участвахме в едно истинско сафари с малки колички през градина, в която има животни, направени от общо 10 милиона части Лего. Там видях с безкрайна изненада и любимото си животинче – сурикат. То си показвше главичката от своята дупка всеки път, когато някоя количка минаваше покрай него….(вж.Фот.№5)
Най-спокойното, но и приятно занимание в ЛЕГОЛЕНД – Германия беше обаче златотърсачеството… Аз и родителите ми за известно време се превърнахме в златотърсачи…В каналчета със ситен пясък събирахме съвсем ситни златни частици… Оказахме се доста добри златотърсачи, защото събрахме 400 грама чисто злато… За награда получихме златен медал от ЛЕГОЛЕНД (вж. фот. № 6)
2.Черен сладолед в Хановер
А следващият ни обект, приятелю, е в Хановер – голям град, хубав , немски… Явно има много забележителности, защото бяха очертани със специална червена линия… Но сигурно ще се изненадаш, че червената линия не ни заведе до музеи и атракции, а за нещо още по-изкусително и любопитно, нещо, което видях за първи път – сладолед! Черен! Пред щанда за сладоледи се виеше огромна опашка и всички си тръгваха с черен сладолед! Зарибявката явно е пълна – всеки, в т.ч. и аз си мислеше какво ли е това чудо – при това с цената на луксозен сладолед! Е, и ние се наредихме и търпеливо изчакахме реда си… Какво се оказа – най-обикновен сладолед с вкус на ванилия и бадеми… А аз не обичам много ванилия и добре, че си бях взел и топка бял сладолед с бисквитки…Любопитството ми беше „възнаградено” с черен език за цели два дни…:) Е, така е – всяко нещо се заплаща, понякога не само с пари…( вж. фото №7)
- Увеселителен парк в Копенхаген
Черният ми език обаче никак не ми попречи да продължа забавното си пътуване – този път в столицата на Андерсеновата родина Дания. Невероятен град е Копенхаген… Неслучайно точно в него поставихме личния си рекорд по ходене 35000 крачки… Последната спирка от нашето пешеходно пътешествие беше в увеселителния парк «Тиволи»… Страшно нещо, брат! Направо да ти се завие свят само от гледане. Датчаните явно са търсачи на силни усещания, щом заедно с малките си деца се качват на една подскачаща кула, където се завъртат на 360 градуса…Щастливи хора – така твърди за тях Ерик Уайнър в своята « География на блаженството»… А ние гледахме отдолу с изумление и решихме, че рискът не си заслужава…Така преценихме и за огромната въртележка с вид на паяк, където на 25 метра височина със скорост от 70 км. умопомрачително се въртяха големи и малки…( вж. фото № 8)
Откровено си признавам, че смелостта ми стигна само за блъскащите се автомобили и за едни много стари и красиви вагончета, които се движат по релси из целия увеселителен парк – спокойно и много приятно пътешествие. ( вж. фот.№ 9)
4 .Корабче в Осло
А сега с теб , читателю мой, ще пътуваме по море с корабче от столицата на Норвегия – Осло. Осло безспорно е красив град, но не е точно каквото очаквах и каквито описания бях чувал. Видя ми се някак недотам чист, с много бездомници по улиците – нещо, което не бях забелязал на други места по нашия маршрут. Затова ще ти покажа Осло от гледната точка на корабчето, с което пътувахме до музея « Фрам» на прочутия откривател на полюсите Руал Амундсен. Но за музея после…Нека сега погледнем по бреговете на залива от люлеещата се палуба на корабчето –люшкаме се насам- натам, но пред очите ни минават красивата художествена галерия на града, пристанището за яхти, огромен пасажерски кораб – круиз. А градът изглежда от корабчето като куп малки къщички сред горист пейзаж… Ала малките къщички всъщност са огромни…
- Музеят „Фрам” – Руал Амундсен
И така корабчето ни пренесе по море до музея „Фрам”, наречен така по името на легендарния изследователски кораб на откривателя на полюсите Руал Амундсен. Винаги ме е интересувала личността на този забележителен човек. И ето сега имах невероятната възможност съвсем отблизо да се докосна до него….Надявам се и ти, читателю, да се вдъхновиш от живота му…
Двата му експедиционни кораба „Йоа”( вж.фот.11) и „Фрам” са разположени в огромни халета. С тях изследователят е правил своите експедиции. По- долу можеш да видиш карта на маршрута на Йоа (вж.фот.12). В музея прожектират много интересен филм за Амундсен. Впечатлен съм от дългата му целенасочена подготовка за северните експедиции. За да се подготви за тях, той дълго време живее сред племе в Гренландия, за да усвои начина му на живот и оцеляване в суровите условия на крайния Север…. Аз като турист си създадох представа само за едно явление – северното сияние, което бе успешно имитирано в специална дървена стаичка (вж.фот.13).
Изследователските подвизи на Амунстен са изумителни за обикновения човек – така например той прекосява Северния полюс не само с кораб, а и с дерижабъл, фотография от който може да видиш по огромните табла в музея. (вж.фот.14)
Норвежците изключително се гордеят със своя герой, който изчезва внезапно с изследователския си самолет през 1928 г. над Баренцово море… (вж.фот.15)
Фот.№11 Фот.№12 Фот.№13
Фот.№14 
Фот.№15
- Тайна военна база Гьотеборг
А сега ще те отведа в едно много тайно съвсем доскоро място – военна база от времето на Студената война.И тя вече е музей. Тук голямата тръпка е във възможността да пилотираш изтребители и хеликоптери чрез симулатор. И ние с баща ми не пропуснахме тази възможност (вж.фот.16)
- Музеят на „Волво”.
В Гьотеборг обаче има далеч по-интересно място от военни бази – музеят на автомобилния гигант „Волво”, разположен в близост до Университета на „Волво”. История и съвременност се държат ръка за ръка. В този музей видях модели от всички периоди на марката. Дори и такъв, изработен от 20 милиона частици „Лего” в реален размер. (вж.фот.17) Особено бяхме впечатлени със семейството ми от един изключително красив луксозен автомобил от 1931 г.( вж.фот.18). Лично аз обаче бях по-развълнуван от нещо друго – за първи път се качих в камион на „Волво’ – огромен тежкотоварен камион!( вж.фот.19)
Фот.№ 17 
Фот.№19
- На ферибота между Дания и Германия.
И така , търпеливи ми читателю, намираме се във финалната права на нашето дълго пътешествие. Влизаме с нашия автомобил в устата на огромен кит – ферибот, огромен кораб. С него ще преминем голямо пространство морска шир – ничия територия между Германия и Дания… За спомен от този огромен кораб си купувам невиждана досега огромна опаковка бонбони «Ментос» (вж.фот.20)
А накрая, на раздяла, ще ти помаха талисманът на моето вълнуващо пътешествие – един друг пътешественик със спортни обувки (вж.фот.21), готов да обиколи света заедно с мен . Ето го мечето от Копенхаген. Щом го погледна, винаги ще ми напомня за това вълнуващо лято и ще ме подканя да планирам следващото…
И ти ще дойдеш с нас, нали? ! 🙂
