Инструкция 7 кл.

Уважаеми седмокласници,
За да се справите успешно с електронния вариант на пробния изпит и за да Ви бъде той максимално полезен, е необходимо дa необходимо ДА ИМАТЕ ПРЕВИД СЛЕДНОТО:

1. С електронния вариант на пробния изпит – I модул ( 1-25 задача) ще имате възможност да работите само 60 минути, т.е. 1 астрономически час. Толкова се предвижда и на изпита за НВО, на който Вие ще се явите.

2. След изтичане на 60-тата минута, автоматично ще бъдете прехвърлени към зад.26 – „Преразказ с дидактическа задача“. Няма да имате възможност да се връщате назад. Следователно в 60-те минути за работа Вие трябва да предвидите време за проверка и корекция на евентуални грешки.

3. Времето за изпълнение на задача 26 е 90 минути (1час и 30 м.) .Тази задача ще бъде изпълнена в следната последователност:

А) два пъти изслушвате аудиозаписа на разказа.

Б) От падащото меню ще Ви бъде предоставен текстът, за да го разгледате в рамките на оставащото време – до 15 минути. Крайно нежелателно е през това време да си водите бележки. Такава възможност няма да имате по време на реалния изпит.Бъдете коректни към себе си.

В) В оставащото време – 1ч и 45м. Вие ще трябва да направите преразказа на предоставения Ви файл, без да имате възможност да четете и слушате разказа повече.

На всички седмокласници „Академийка“ желае успех, както на този пробен изпит, така и на изпита за НВО.

ТЕКСТ 1
Неврологичният феномен познат като „синестезия“ или още „смесено възприятие“ е бил описан и документиран през 19 век от Франсис Галтън. Най-просто казано, това е стимулиране на възприятие чрез друго възприятие. Казват, че числа, букви, звуци, както и лица са свързани с цвят, който повечето от нас не могат да видят. За едни това е просто асоциация. Други обаче мислят, че наистина могат да видят цветовете. Например думи, предизвикващи вкус в устата, звуци, които се възприемат като цветове, числа, приемащи определена форма и най-разпространената проява, при която букви и цифри се свързват с определен цвят. От това следва, че един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни нюанси. В по-редки случаи синестетичните образи биват съпроводени с обонятелни и звукови представи.
Основната и най-често срещана форма на синестезия е свързването на букви с цветове. Проявява се най-ярко в детството и пример може да се даде с буквата „В“. Съзнанието на един синестет я свързва с червения цвят, но не каквото и да е червено, а точно определен нюанс. Затова и думата „Великден“ в по-голямата си част е червена, заради главната буква „В“.Когато определени букви или цифри са написани реално, например на страница в книга, синестетът ще ги вижда както всеки друг човек – без синестетичните им цветове и черни на бял фон. Цветовете се появяват, когато човекът си я представи изписана в съзнанието си.
Това не е болест, защото „болният“ приема всичко напълно нормално, но успоредно с това се появят и смесени възприятия. Нещо подобно на свръхсила. При един човек с подобни възприятия, образите са изцяло вътрешни представи. Те са в съзнанието му и синестетът ги възприема само като такива, а не като част от реалността.

ТЕКСТ 2
Ново изследване, в което участниците се научават да свързват цветове с букви, открива, че това упражнение увеличава коефициента им на интелигентност с 12 точки. Резултатът е бил изненада за учените, които били предимно заинтересовани от феномена, известен като „синестезия“.Синестезията е интересно състояние, в което сетивата са кръстосани: то засяга един на 23 души, които съобщават, че могат да „вкусват“ думи, да свързват цветове с цифри и много други странни комбинации.
Учените от Университета на Съсекс са искали да видят дали могат да обучат хората да имат подобни на синестетите преживявания. Те изработват 9-седмичен тренировъчен курс, в който 14 участници заучават връзки между букви и цветове. След обучението хората не само са научили връзките между буквите и цветовете, но са развили и съответните усещания.
Ключов компонент на синестезията е, че за синестетите тези връзки се изживяват като сетивни усещания. Например, те ще видят син цвят, когато помислят за буквата „б“ или ще свързват буквата „в“ с определен тип характер.
Средното покачване на коефициента на интелигентност с 12 точки в сравнение с контролната група било неочаквано, особено като се има предвид, че този показател се тренира изключително трудно. Известно е, че подобрение се случва най-вече при хората със сравнително ниски резултати. Но участниците в това изследване са имали сравнително високи: средният им коефициент на интелигентност се е увеличил от 116 на 128. Не е ясно обаче дали подобрението се дължи на тренировките по синестезия или е генерален ефект от това, че хората упражняват работната си памет.
Основният извод от изследването е, че тренировките на възприятието могат да доведат до радикално нови начини за преживяване на света, казва д-р Даниел Бор, водещият автор на изследването.

Кликнете, за да чуете текста:

 Из „Пази боже, сляпо да прогледа”

( Алеко Константинов)

Дидактическа задача : Разкажи от името на външен разказвач откъса от разказа на Алеко Константинов „Пази, боже, сляпо да прогледа”

Синът служеше в едно от чуждестранните агентства в Цариград. Бащата, дядо Петко Белокръвчанина, живееше в едно село в Северна България; ако и стар, неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на майка България, за да поддържа бабичката си и своето бедно, жалко съществувание.

Негово високоблагородие Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище. Консулът мина през тяхното село в този ден, когато съвършено случайно детето беше изкъпано: изкъпано беше, защото прасето, като излязло из обраслата локва, детето се спуснало към него, хванало го с една ръка за ухото, с друга за четината и искало непремешю да го възседне; да го яхне не могло, но успяло да налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе от гнилото блато. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нужда от къпане, и след като му стоварва десетина оки бой на гърба, гурнала го в коритото с ризката заедно: първата вода се превръща на боза, втората на непрозрачна мътилка, че трета, че четвърта, та чак петата вода се избистря и из нея изскача едно чистичко, черноокичко, хубавичко бяло-червено момченце, с живи, хитри очички. Седи хубавецът в натура срещу огъня, седи и майка му отстрана и му суши ризката. Хем я суши, хем по-гледва чедото си и май-май че се съмнява дали е туй нейното чедо, дали не е. Облича му ризката и го изважда да се припече на слънце и да му изпощи главицата. Свършва и тази операция, причесва му косата и баш в тази минута се зачуват звънци; от завоя изскоква един файтон и спира до тяхната къща, на кръчмата. Консулът.

— Хайде, мама, иди сега при оня чичо — учеше майката чедото си, — иди при него и му кажи: „Чичо, дай пет пари.“

И отиде момченцето. Консулът беше извадил от чантата си закуски и си подкрепяваше силите. Детето се изправи недалеч от масата и като захапа пръст, следеше хапките на пътника и подсмърчаше. Консулът го забележи и зачудено впери очи в него — за пръв път му се падаше случай да срещне такова чисто дете из нашите села, чисто и хубавичко. То хувички ги има много, но не личат чъртите им под нечистотиите, които покриват цялото им тяло.

— Чичо, дай пет пари! — каза детето и веднага засрамено си наведе и извъртя главата със захапан пръст.

Гавазинът обясни на консула, че детето иска пет пари.

— Защо ти са пет пари? — попита гавазинът по поръка на консула.

Но детето бе научено само да поиска пари, не бе му казала майката защо му са пари и затова вместо отговор то повтори:

— Чичо, дай пет пари! — и пак се засрами.

— Как ти е името? Как те викат? — попитаха детето.

— Ристу! — отговори то.

Гавазинът обясни, че името на детето е Христо.

Дали по някои частни, семейни обстоятелства, дали по племенна симпатия (консулът беше славянин) — кой знай, но той усети едно влечение, смесено с жалост, към туй хубавичко  бедно българче и в няколко минути в ума му се роди една блага идея; роди се, разви се и израсте в цял план: да вземе със себе си и да възпита това дете.

Гавазинът повика майка му, майката повика баща му и се почнаха преговорите. Цял час се продължаваха увещанията. Дойде и кметът, дойдоха и други селяни; почнаха и те да придумват родителите и най-сетне с черпня, със сълзи убедиха ги да дадат чедото си на консула, да се изучи, да стане човек, та да видят и те покой на стари години.

Седна консулът във файтона, намести при себе си малкото селянче, зави го с един шал; трепнаха конете, дръпнаха звънците и в един облак прах изчезнаха пътниците…

* * *

Консулът не прати Христа веднага в странство, защото не искаше да го оттръгне от родната му почва; а го остави цели пет години в българско училище. От време на време той го караше да пише на родигелите си, а заедно с писмата притуряше и по нещо армаганец. Като свърши българското училище, Христо замина да следва наука в странство. Настаниха го в един пансион и го зачислиха в гимназията. Облече Христо красива униформа със златни копчета, фотографира се и изпрати боядисан портрет на родителите си. То беше радост, то беше гордост за тия бедни селяни да гледат, да целуват този портрет, да го сочат на който мине-замине…

Христо се подписваше отпърво в писмата си: „Ваш покорен син — Христо“ и описваше надълго и нашироко живота си в пансиона. Сетне почна да пише по-кратки и по-сухи писма с подпис: „Ваш син — Христофор“. Още по-сетне писмата захванаха да се явяват по-рядко и по-рядко. Най-подир обади се той, когато постъпи в Института за възточните езици с едно писъмце в няколко реда, подписано: „Ваш — Хр. Белокровский“, и след туй вече не чуха какво става с него…

А ето какво стана: гурна се Христо с главата надолу в кипящото море на шумното гостоприемно общество и когато вълните го изтласкали на един бряг, той се сети разделен с цяло море от своето минало. — Той сам повярва, че е аристократ.

„Пази боже сляпо да прогледа!“ — казва българската поговорка и много на място го казва. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца — простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие…