„ Академийка „ чете „ Слепият градинар или Душата си тръгва в 10:34“ на проф. Валери Стефанов, днес , 2.10.2016, 100 години след смъртта на Димчо Дебелянов.
Прочетете тази книга, Тя е необикновена. Бих я определила като роман есе или роман притча за смъртта на подпоручик Дебелянов и за вечния живот на Поета.
В нея се говори за три любовни писма с различна съдба, но… кръстосали неведомите си пътища в ужасното кръстовище на войната.
Две от писмата, публикувани за първи път в книгата на Валери Стефанов, са намерени в джоба на убития Поет, пронизан в слабините, при безумната атака, в която той върви самоубийствено прав срещу картечния огън….Не са изпратени….
Но аз първо ще прочета от книгата „ Слепият градинар“ друго едно любовно писмо, което подпоручик Дебелянов и неговите войници чели с копнеж в черните окопи на войната … Писмото било на френски, изпаднало от раницата на враг, убит френски войник… А подпоручикът превеждал от френски дори поетите модернисти… Писмо от една далечна Симон… Да прочетем :
„ Мили мой,
Няма ден, в който да не мисля за теб. Няма нощ, в която да не плача за теб. Помня нощта, в която имах смелостта и радостта да остана при теб. И проклинам утринта, в която замина. Във всяко писмо ще ти пиша за тази първа и последна наша нощ. Ще намирам нови думи, за да ти разказвам какво съм изпитала. В какви небеса съм полетяла. В какви бездни съм слязла. Как съм галила тялото ти. И ти – как нежно си намамирал моето. Ръката ти още е там и няма никога да се вдигне. Защо те няма при мен сега и защо толкова късно те срещнах!След като целият ми живот е бил очакване на теб и копнеж по теб. Пол , мили мой, върни се по-скоро! Обичам те , завинаги! Твоя и само твоя – Симон“
Една далчечна и близка Симон, по която въздишали всички войници в тъжната мъжка самота на войната… Така се родило стихотворението „ Един убит“ ( внимавайте зрелостници – матуритетно е“)
„ Мъртвият не ние враг“ е последният стих от стихотворението…. Брат ни е той по копнеж и жестока неволя – гласи контекстовото му послание…
Бедният подпоручик Дебелянов никога не получил такова писмо… Нещо повече, получил от любимата едно друго жестоко любовно писмо , по погрешка, предназначено за друг….Любимите винаги създават проблеми – твърди авторът на книгата проф. Стефанов и понякога объркват писмата….
„ С коя строга взискателност не мога да се справя, та една объркана Мария ми прати писмо, писано за друг. И целунато за друг! – проплаква бедният поет…
Благодаря ти за писмото,Мария! Хубави думи са писани в него. Другите мъже също са хора. И като мен имат нужда от обич…
В един свой стих
– Живях в заключени простори,
в неумолима пустота,
и в мойта повест се повтори
на някой Люне повестта.
Поетът пророчески предрекъл тъжната повест на своя живот – като на един известен в началото на 20 в. литературен герой – от повестта „Нилс Люне“ на датчанина Йенс Петер Якобсон.. Тези неща ги обяснява за нас, несведуещите, професор Стефанов в книгата си… Та този Люне бил нещастно влюбен и избрал самоубийството на войната. Записал се доброволец, за да се спаси от безлюбовието на този свят. Нашият постоянно влюбен поет направил същото – едно към едно повторил съдбата на литературния герой Нилс Люне… нищо , че книгата не била сред взетите на фронта… А може би точно затова… Каузата родина е винаги удобна и красива опаковка за едно самоубийство….
Винаги съм се учудвала защо само на 2.6. деня на Ботевата смърт вият сирените в памет на жертвите за Отечеството, в не днес на 2.10 … Деня на Дебеляновата. Та поетът олицетворява над 115 хил. български синове, дали живота си в безумната касапница на Първата световна…
Книгата на проф. Стефанов „Слепият градинар…“ ми помогна да разбера това – Смъртта на Дебелянов е смърт на модерен поет – тя е многопосочна и универсална като послание – не само за националните ценности, а и за универсалните…
„ Нали любовта е върховното , което можем да имаме“ – казва „Слепият градинар“… „ Звездичке моя угаснала“… и „Царкиньо моя неземна“ – неизпратените писма не намират любовта, затова пък любовта смърт намира Поета… Твърде рано… и за него самия и за българската литература… .