Поезията е музиката на словото и словото на музиката… Да сътворяваш свят със слово и този свят да звучи с отгласите на сърцето, е вълшебна способност.
Поезията е копнежът по невъзможното – да задържиш мига…. Тя е среща между вечността и преходността….
Ние имаме забележителен повод да отбелязваме през този октомври Деня на поезията – 110 години от излизането на първата модерна поетическа книга у нас – „Безсъници“ на Пейо Яворов
Да отбележим Деня на поезията с една съвършена лирическа миниатюра от „Безсъници“:
СРЕЩА
Мене ми е странно – ето те пред мен,
мене ми е жадно – гледам те пленен,
мене ми е страшно – дишаш ти за мен, –
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка – времето лети,
викнал бих от ужас – ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат – миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.