И така , мили седмокласници…. В понеделник, 21 май, е ИЗПИТЪТ – чудовището, което като хрътка диша във вратовете ни… Ако мога да Ви успокоя, ще го направя сега. Не е толкова страшно… Както някога казваше Алф, един герой от моето телевизионно детство: „Спокойствие, само спокойствие!
Но понеже по-горе заговорихме за изпита като за хрътка ( понеже знам как се чувстват много от вас пред това иначе съвсем обикновено житейско изпитание) , нека кажем какво всъщност е хрътката, дето ни диша във врата. Предполагам, че вече сте подготвени, били сте на пробни изпити – и в училище и външни, и сте видели, че дяволът не е толкова чер. Задачите са напълно по Вашите възможности. „Хрътката“ не е в сложността на задачите, мили мои… Тя е във времето! Времето, през което трябва да се справим с определен брой задачи. Ние, хората, сме различни – едни от нас са по-бързи, други сме по-бавни – чисто физиологично. Такива ни е създала природата… А ето, че сега трябва да се справим при едни и същи условия – 25 задачи за 60 минути! И нито минута повече по I модул. А при II модул – 90 м., като 3-5 минути от тях са предназначени за 1 път слушане на текста и около 15 минути за четене от ученика.
Ето за справяне с тази „хрътка“ – времето, ще се опита да Ви помогне „Академийка“ със своите съвети.
И така да започваме:
I модул
- Имаме 25 задачи – твърде различни, но да кажем, че можем средно да им отделим по 2 минути за решаване (25х2=50м.) Непременно трябва да оставим 10 минути за проверката и нанасянето на отговорите в бланката. Това е идеалният случай. Обаче задачите са много различни, искат различна технология на решаване и съответно различно време.
А) Задачи, свързани с текстовете. ( 9-10 бр. ) Тук трябва да Ви обърна внимание , че имаме на разположение два различни текста – единият , да кажем, нормален, линеен, с какъвто преобладаващо сме свикнали. Под него обаче може да е разположен друг – схема, таблица, фотография, карта. Според съвременното разбиране за текста – това също е текст.
Какво трябва да направим още преди да започнем да решаваме тези задачи:
- Прочитаме внимателно първия текст. Ориентираме се кой е основният му предмет и тема. Напомням, че темата се образува от основния предмет и ключовите думи за него. Наблюдаваме как са означени времето и пространството в него. Абсолютно задължително!
- Разглеждаме втория текст – схемата, таблицата, картата…. каквото и да е. Този текст също има основен предмет. Проверяваме дали е същият като на първия. Какво отношение има към предмета на линейния текст. Допълва ли информацията за него, повтаря ли я, противопоставя ли се? Може да отбележим кратки отговори на тези въпроси върху листчето за чернова, което ни е дадено.
Време : 3 минути за разглеждане на текстовете!
3. Сега започваме решаването на задачите последователно!
- Обикновено те питат за вярно/невярно твърдение. Не давам конкретни примери, защото разнообразието от текстове е голямо. Но категорично напомням, че е необходимо всеки от дадените отговори да бъде конкретно проверен в текста! Т.е. текстът се чете отново от гледна точка на зададената задача. Информацията трябва да я има – независимо как е изразена. Бъдете внимателни! Понякога се срещат отговори, изразени със сложни изречения, в което едното от свързаните изречения казва нещо вярно, а другото – невярно според текста. В този случай цялото твърдение е невярно! Особена трудност представляват задачите, които изискват наблюдение върху двата текста – линейния и нелинейния. Информацията, която въпросът изисква трябва да се съдържа в двата текста, непременно! Ако е само в единия, това не е правилният отговор.
Време : 2 минути.
- С една идея по-трудни са задачите, които изискват неверния отговор. Това налага да открием три верни, потвърдени от текста ( още по-трудно – и от двата текста) твърдения. Добре ще е веднага да си ги отбележим с „+“ върху теста. Невярното твърдение, което липсва или не се потвърждава от текста ( текстовете) отбелязваме с „–“. Именно то е верният отговор на тази задача. Специално предупреждение – учениците не четат внимателно условието на задачата, пропускат написаното с големи букви НЕ. Нека ние да не бъдем от тези, излишно стресираните и разсеяните.
Време: по 3 минути.
- Останалите задачи, свързани с текстовете могат да са най-разнообразни – напр. за разпознаване на тема, време и пространство. По-горе посочих, че още с първото четене на текста трябва да си изясним предмета, темата, времето и пространството. Така че, ако имаме подобни задачи, трябва бързо да се ориентираме в предложените ни варианти за тема и да преценим кой е най-подходящ. Още веднъж напомням, че темата трябва непременно да съдържа предмета на текста, който може да бъде изразен метафорично или чрез парафраза ( казано по друг начин), или чрез перифраза( описателно) . Това прави този тип задачи неособено лесни. Необходимо е време да помислите и наблюдавате.
Време – 3 минути.
- В този раздел често присъстват задачи за тълкуване на израз или за синонимна замяна на думи. Решаването на подобни задачи зависи от умението Ви да тъкувате, да мислите и от Вашата лексикална култура. Би трябвало обаче подобни задачи да се решават за не повече от минута.
- Време – 1 м.
В зависимост от броя на предвидените задачи да им отделим не повече от 25 м. – и това е значително време.
Б) Задачи за граматични знания и умения. Те също се проверяват чрез текста – там обикновено има подчертано изречение и подчертани думи. Задачите питат за наклонение, вид на глагола, строеж на изречението, пунктуация. Добре е да сте много наясно с видовете изречения, с правилата и изключенията за пунктуационно оформяне на изречението. Да наблюдавате внимателно. Да умеете да преобразувате една част на изречението в синтактично синонимна. Пример:”Замръзващата река приспиваше водите си за зимен сън”= Реката, която замръзваше, приспиваше водите си за зимен сън. Предполагам, че разбирате как подчертаната дума ,изпълняваща роля на съгласувано определение, изразено със сегашно деятелно причастие, се преобразува в подчинено определително в състава на сложното съставно! Не е много сигурно, че ще Ви признаят друг вариант като този например : „Реката замръзваше и приспиваше водите си за зимен сън”.Особено, ако го няма в схемата на МОН за оценяването. И с право – горното не е синтактичен синоним на зададената част…
Тук са и задачите за преобразуване на пряка реч. Знаете, че това преобразуване изисква да използвате подчинено изречение – най-често подчинено допълнително. А също и да запазите във вашето изречение вида на пръсъстващото в текста подчинено изречение: „ – Бръчков – каза Македонски, като се приближи. – Ставай да идем да пием кафе у Ламбри”= Като се приближи до Бръчков, Македонски му каза да става, за да идат да пият кафе у Ламбри.
Необходимо е и внимателно да поставите пунктуационните знаци. Често задават и задача за функцията на определена запетая в подчертаното изречение. Огледайте внимателно строежа на изречението – обикновено запетаите са обграждащи и отделящи.
Време – 2 минути за задача.
- Сред тези задачи обаче има една, към която трябва да подходим с особено внимание. Тя изисква от нас да приложим комплексни знания за правопис, граматика и пунктуация, за сроежа на изречението и формите на думите. Задачата е за редактиране на грешки и за нея следва да отделим не по-малко от 4-5 минути. Да огледаме внимателно всяка дума и мястото ѝ в изречението. Редактирайте върху самия тест сгрешените думи и после внимателно препишете правилния текст върху бланката за отговори. Много внимавайте да не объркате мястото на задачите върху бланката. Това няма да доведе до нищо добро. А също и като преписвате, внимавайте да не допуснете нови грешки.Вниманието си заслужава – 12-13 т.
В) А сега за задачите за литературни знания и умения – около 7-8 на брой.
Тук вече, ако се издъните, сте си направо за убиване… Няма кой вместо вас да научи авторите, творбите и героите… Да познава текстовете и изразните средства. Задачите питат точно затова и е направо за яд, ако още не сте ги научили… Надявам се, че сте, де… Шегувам се … Понеже 2 от тях са с таблички за герои, изразни средства или цитати. И дават по 4 точки… Представете си – 8 точки „хвръкнаха завчаска” като труповете мъртви в „Опълченците на Шипка”. Само че тук няма подвиг, а глупомързел … Голям смях ще падне. Та за тези задачи , ако си знаете нещата, не са необходими повече от 30 секунди…Общо за 7 задачи – 3,5 минути.Може да ги решите още в началото. Ще си освободите време за други 3 задачи, за които ще говоря накрая…
Г) Другите три задачи, за които ще Ви посъветвам, са поставени на различни места в теста и изискват сериозно размърдване на челните дялове (имам предвид онези части на нашия мозък, отговорни за мисленето)…Това са задачи от аргументативен тип. Едните са свързани с текстовете в началото на теста. Те изискват да посочите доказателства, основание за които е конкретният текст и информацията в него. И така – бъдете наистина конкретни – върнете се и прочетете отново, вижте какво се казва по зададената задача. Не измисляйте, не пишете романи – отделеното место в листа за отговори наистина е малко. Хората искат с кратки свои изречения да посочите доказателства , налични в текста…Е, трябва да помислите… Измишльотините и запълването на редовете с възможно верни, но ненамиращи основания в текста доказателства – не се броят… 3 минути!
Д) А сега за последната задача от теста – задачата за теза или кратък отговор на литературен въпрос. Внимавайте как е зададена задачата и отговорете точно на нея с конкретни ключови думи, пряко отговарящи на въпроса или задачата.
Пример : Запишете с 4-5 изречения каква представа за българските хъшове внушава речта на Странджата в трета глава на творбата „Немили-недраги”.
Внимавайте във формулировката на задачата! Какво ни казва на нас като читатели за хъшовете тази реч,т.е. какви са те? В отговора трябва да има характеризиращи определения – мъченици, родолюбиви, жертвоготовни, свободолюбиви…
Внимавайте да не подмените въпроса и да напишете отговор на нещо от рода : „Какво Странджата казва на хъшовете”. Ще създадете нецеленасочен текст, няма да получите така важните 6 т. Имайте предвид, че в ключа на МОН е заден списък от думи или техни синоними и проверяващите ги следят. Внимавайте и с правописа и пункуацията. А също и със строежа на изреченията. Нека да ви бъдат синактично ясни… Защо се блъскахме толкова с този синтаксис… ?! Задачата може да иска 5 минути. Напишете първо на чернова и след това пренесете на бланката за отговори. Пишете четливо!
И така докарахме я до 48-50 минути
Десетте минути, които остават, са за проверка и нанасяне на отговорите в бланката. Непременно си ги отделете! И внимавайте!
II Модул:
Преразказ с дидактическа задача.
Знаете какво означава това – да трансформираме текста съобразно задачата – най- често от името на външен разказвач или от името на герой. По този въпросм, за задачата да разкажем история, съм писала в друг свой пост. Можете да го чуете и видите ето тук : https://akademiyka.com/%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%…
А сега за времето във втори модул.
- Настройте първо ухото за слушане. Концентрирайте се върху въпросите – кой, къде , кога, защо.
- Когато после четете текста, се опитайте да запомните границите на смисловите части ( епизодите) на базата на сигнални думи за време, място, ново събитие, нов герой.
- Първата Ви работа след като Ви приберат текстовете, е на листа за чернова да си направите някакъв тип планиране на текста – таблица, карта, или просто за всеки епизод си задайте въпроси или направете мрежи с ключови думи около основните персонажи. Не си спестявайте това усилие – около 10 минути. Това ще Ви позволи да създадете целенасочен, последователен и свързан текст. В тези 10 минути следва да прецените и кои епизоди трябва да се разкажат, кои не, ако задачата ви е от да предадете съдържанието от името на герой.
- Преценете системата от глаголни времена (сег.ист., мин.неопр. и бъдеще – ( неутрален разказвач) и ( мин.св. мин. предв. и бъд. вр.в мин.), които ще използвате в текста.
- Разполагате с време за писане 60 минути ( от 90-те за слушане, четене и планиране са похарчени 30 м.)
Обръщам Ви внимание на следните особености на преразказа, към които е добре да се стремите, за да се отличи вашият сред другите и да си заслужи отличната или поне много добрата оценка.
А) Пишете цветно с богат, образен, характеризиращ героите, времето, мястото и събитието език. Използвайте някои ключови авторови думи, за да предадете атмосферата на текста. Нямате право на разсъждения и оценки за героите и събитията, но вашето отношение може много ярко да проличи чрез характеризиращите думи, които използвате.
Б) Обърнете внимание как предавате пряката реч в текста – това е важен критерий! Чрез нея вие пресъздавате една речева ситуация, която има участници, цели, време и пространство. Особено определящ и характеризиращ ситуацията, целите, а и самите герои , които участват, е въвеждащият репликата чрез подчинено допълнително изречение глагол. Той следва да бъде цветен и винаги различен, защото всяка речева ситуация , зададена чрез пряката реч, е различна. Добре е да обърнете внимание и на наречията ( обстоятелствените пояснения в и около пряката реч. Да ги включите в трансформацията. Прекрасно би било епизодите с пряка реч да ги планирате още в началото и да ги направите на чернова….
В) Специално внимание бих искала да обърна на необходимостта да си оставите все пак 10 минутки да прегледате текста за правописни, граматични и пунктуационни грешки... В това отношение трябва да изтупаме „брашнения чувал” – текста добре. Все пак 7 точки за отличени езикови умения, не са ни излишни, нали….
Г) Чудесно би било, ако подходите към тази задача не като към изпитен формат, а като към възможност за съпреживяване, за споделяне на безценен човешки опит. Затова опитайте да се „персонализирате” – т.е. да се запитате какво бихте направили и как бихте се почувствали на мястото на героя, особено ако имате задача да разкажете от негово име. Това ще направи изказа ви по-жив , по-истински. А ако задачата ви е да разкажете от името на всевиждащия външен разказвач, пак е добре да се персонализирате, нали той вижда и какво става в човешките сърца….
И така към края сме!
„Академийка” желае успех на всички седмокласници! И нека знанието и късметът бъдат с вас !