Поетичният калейдоскоп на Румен Ченков ( предговор на лирическата книга „Не съжалявам“)

 

 Спомняте ли си как някога по градските панаири си купувахме цилиндърче, пълно с цветни стъкълца…?! Когато погледнем през него, светът се подрежда пъстро и странно, но удивително красиво… Дори и тъмните  краски си бяха на мястото и подчертаваха светлите – яркото жълто и червено, тревистото зелено и теменуженото виолетово, прозрачното синьо….

 Ето на такава вещ от вълшебното детство ми заприлича последната стихосбирка на Румен Ченков – „ Не съжалявам“… Поетичният калейдоскоп, който книгата насочва към света, е осветен от цветовете на любовта… Можем  дори да кажем, че „ Не съжалявам“ е една преобладаващо любовна книга….И как няма да е… Лирическият ѝ герой е странен човек – той  не съжалява за нищо и гледа на живота с  очите на любовта.  Затова и ключът към тайните на този пъстър любовен свят е скрит в първата творба, дала заглавието на стихосбирката – „Не съжалявам“… С мъдро спокойствие творецът и неговият лирически „аз“ се обръщат към отминалото време, където всяка любов има свой цвят и смисъл. Превратностите житейски не могат да преломят човешкия дух, да разколебаят вярата му, че тя, истинската, голямата любов пътува към него, че именно тя е Смисълът ….

….

Дали животът не започва там,

където твоите очи за мен се смеят,

където спрях да се усещам сам,

и пак намерих смисъл да живея.

                                   ( Вяра)

 

      Докоснал се до Любовта,  „духът човешки“ е непобедим. Преминал е под  „слънчева дъга“, готов е за Върха… Ето за такива битийно важни неща лирически „ разказва“ калейдоскопът на Румен Ченков – „ Не съжалявам“.  Лирически цветно преживява и други също толкова важни „стъкълца“ – детството, прошката, празникът, жаждата за живот…свободата.

Сред тях читателят може да съзре и любовно осветеното лице на родината и любовното съжаление за съдбата ѝ, за героичната ѝ памет, нелюбовно забаравяни понякога, но с любов напомнени от твореца…И това малко горчиво напомняне е стъкълце от цветовете на любовта…Дори и когато се гневи на забравата на ценности и родина, поетът напомня, че само Любовта ще съхрани и човека и родината.

….

Ще се научиш, че любов да даваш,

дори и от омраза обкръжен,

не слабост е, а истинска наслада,

че няма как да бъдеш победен.

                   ( Към себе си)

 

Лирическата книгаНе съжалявамe шестата поред, което говори за сериозното присъствие в съвременната  българска поезия на нейния автор. По някои от стиховете му са създадени песни, песни за любовта… А една поезия, която се пее като любовна песен, която грее с цветовете на любовта, няма как да не стигне до сърцето на читателя, което, както се знае отдавна, е сърце любовно….

Успешно пътуване към сърцата на читателите пожелавам и на „ Не съжалявам…“ с убеждението, че никой няма да съжалява за любовното съприкосновение с лирическите „ стъкълца“ от поетическия калейдоскоп на Румен Ченков.

 

Марияна Георгиева

 

 

 

Facebook Comments