Вчера имах много луд ден, предстоеше ми важно контролно по математика…. За пореден път бях извадила сборника с примерни решени задачи и го разлиствах….”Оле, Гери, много те моля , забравила съм си сборника с решените задачи, дай за малко твоя, за да преговоря набързо”. Но как да ѝ го дам, като и на мен ми трябва. „Тичай долу при ксерокса и си снимай страниците ” – казвам ѝ аз и тя изчезва на минутата. Връща се след 5 мин. Имало малка опашка от други забраванковци като нея… Хеле, оправихме се… След обяд се оказа, че трябва да ида в един офис, където записват в международна програма за участие в научни ученически изследвания и посещение в Церн, финансиран от Европейския съюз….Нали съм ученичка в математическа гимназия… Дълга опашка от млади хора се извива до вратата. Служителката обаче сръчно разпечатва необходимите за кандидатстването формуляри и опашката върви сравнително бързо….
Тази и подобни гледки днес едва ли впечатляват някого. Бръмчащите принтери и ксерокопирните машини са във всеки офис, дори и в домовете… Но нека само си спомним нещастния Гоголев герой Акакий Акиевич от повестта „Шинел”, а и нашия Душко Добродушков от „Печената тиква” на Елин Пелин…. Тежкият им скучен труд, изтърканите им ръкави на лактите… Те са писари – жалко чиновническо съсловие…Днес такава професия НЯМА…
Не знам дали си давате сметка, че горните обикновени примери за ксерокса и принтера са лице на научна и технологична революция, съпоставима в човешката култура само с откритието на Гутенберг – създателя на печатарската преса…. И в основата на тази ревюлюция стои делото на нашия учен акад. Георги Наджаков! Българският Нютон!
Някой може да каже, че това сравнение е прекалено. Да попита дали е възможно една малка страна като България да роди учен от Нютоновия мащаб! Възможно е! Така както Нютоновите открития в областта на механиката и оптиката лягат в основите на съвременната ни научно-технологична цивилизация, така и откритието на българския учен за фотоелектредното състояние на веществата, публикувано в 1937 г., в “Comptes rendus de l’Academie des Sciences à Paris” и докладвано от знаменития френски физик Пол Ланджвен, се оказва в основата на безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, на рентгеновите дозиметри, на спътниковите снимки, т.е. на технологичното развитие на света през целия XX в….По този начин той се нарежда в редицата на великите европейски физици – Мария Кюри, Фредерик Жулио Кюри, Пиер Бикар, Алберт Анщайн, с които си сътрудничи и е в кореспонденция….
Казват, че днешното младо поколение има страхотен проблем – то е консуматор, а не създател на високите технологии, които днес използва…Не се наемам да споря по този въпрос, но знам едно – младото поколение трябва да знае за делата на тези, които са улеснили живота му.
Затова и аз реших, че дължа известно посвещение на паметта на този знаменит български учен, след като случайно прочетох заглавието на един от вестниците на баба – „Акад. Георги Наджаков е дядото на ксерокса!“. Бях привлечена от скромните му думи, че всичко е постигнал със „ своя собствена идея” и „примитивна апаратура”, а и от признанието му, че прозорецът на голямата наука му е отворен от френската лаборатория на Пол Ланжвен в Париж…Честен и скромен, отдаден на упорит научен труд цял живот… Останал 16-годишен без баща, преминал през Първата световна война…
Докато проучвах живота му, си помислих :” Какъв голям късмет за нас и за света е, че косачката на войната не го е покосила като поета Димчо Дебелянов….” Съдбата сякаш го е опазила за голямото откритие, което му предстои – за своя и за българска научна слава. Питах се и за нещо много интересно – защо откривателят забавя толкова години узаконяването на авторството си в България и едва през 1981 г. неговото откритие се вписва в Държавния регистър на откритията и изобретенията под № 1. Изпитвал е страх да сподели? Не е бил сигурен в откритието си? И тогава случайно открих това негово изказване върху въпроса : „Изчаквах – обяснява той – да видя какво приложение ще намери то. Фотоелектретното състояние на веществата открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура. Но имах собствена идея. А това е най-важното. Защото можеш да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура – нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш.“ Както е казал Б. Паскал: „Величието на човека е в мисълта“. Но как точно? Прави го разумен, самопознаващ се, знаещ за света, разбиращ другите хора и разсъждаващ. И какво велико се крие в това? Мисълта не е тленна, а напротив – вечна. Тя е шанс за човешкото да се издигне над нетрайното и профанното. Както и Георги Наджаков прави, той първо се докосва до великата мисъл, до великата идея и я усъвършенства чрез следващите си мисли и тежки експерименти. А относно приложението на откритието му…
О, напразни са били неговите съмнения… В средата на XX в. научни колективи от САЩ, Япония, СССР, Индия, Бразилия признават авторитета на българския учен, стъпват на неговото откритие и започват активни научни изследвания, относно приложението му. В своя научно-популярна статия създателят на първия ксерокс Владимир Фридкин признава научния принос на Георги Наджаков и твърди, че създаването на ксерокса той дължи на двама учени – нашия и американския Честър Карлсон (1906-1968)…..
Но не само това откритие на акад. Наджаков ми дава основание да го нарека българския Нютон. Ще спомена само част от огромната научна и обществена дейност на учения.
Приживе той публикува повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на физиката на твърдото тяло: фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници, ефект на Наджаков-Андрейчин, перманентна фотоелектрична поляризация – фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, Ланженови йони, латентен фотографски образ и др. Както сами виждате това е изключително богат труд, с висока стойност, който е неизвестен за българското население.
Запален от искрата на науката, акад. Наджаков посвещава целия си живот в нейното усъвършенстване – до края на живота си работи в ФЕС и дори успява да привлече към научното си дело и сина си – заедно изработват уникален вакуумен рентгенов спектограф! За своите огромни заслуги за международното признаване и издигане на престижа на българската наука той получава златен медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри” и орден „Георги Димитров“ по случай 80-годишнината от рождението си и за цялостната си научна и обществена дейност.
Днес работният кабинет на Георги Наджаков е обявен за исторически обект на Европейското физическо дружество. Намира се в сградата ИФФТ-2 на Института по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките, който носи неговото име и чийто основател е. …..Заслужена почит към човека – „Доктор Хонорис Кауза“ на 18 престижни университета в Москва, Париж, Италия, Полша, Германия, Япония, САЩ , член на пъгуошкото движение на учените и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател на Световния съвет на мира…. Към този, чието име стои на първо място в Златната книга на българските откриватели и изобретатели….
Българският Нютон!
Използвана литература :
- Балабанов, Н . 100 години от рождението на българския физик Георги Стефанов Наджаков (26.12.1896 – 24.02.1981) В : сп. Светът на физиката (1995) кн. 4
- Иванов,С, Лазарова, П. Очерк за Георги Наджаков, София, Унив. изд .1989г.
- Иванов,С. Академик Георги Наджаков. В : сп. Физика (1988) кн. 1,
- Коленцов, К. Професор Георги Стефанов Наджаков – бележит учен и откривател. В : сп. Интелектуална собственост (2002) кн. 9, с. 28 – 29
- Петров,Е. Бащата на копирната машина, в. Труд (18 март 2004) с. 17
- Фридкин, В. Първият ксерокс, Светът на физиката (2003) кн. 1
Гергана Джикова, 10 кл
( Есето е спечелило първо място в националния конкурс „Великите физици на Европа“ на Института по физика на БАН и МОН)