Вие вярвате ли в безсмъртната сила на любовта, във вечната любов?
Защото точно тази е идеята на баладата „ Неразделни” и нейният автор блестящо я защитава, разбира се, лирически. Неговите герои Иво и Калина се противопоставят на традицията със саможертвен избор в името на любовта и извършват двоен грях. Не се подчиняват на родителите си и се самоубиват. Според християнската религия и двете деяния са тежък грях. Затова и влюбените са погребани на брега на реката, а не като другите мъртви в цъковния двор или в гробището. Лирическата героиня обаче със своя разказ отрича смъртта : /„Тамо ровят само тези, дето истински са мъртви”/ А те двамата с Иво продъжават своя живот в образа на митични дървета….: /Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; // -той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,// За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…“/
Ако сте романтични натури като мен, ще заживеете в пространството на художествената творба и ще повярвате. Докато съм в това пространство, аз напълно вярвам, че любовта е безсмъртна. Вярвам на твореца, защото баладата “ Неразделни утвърждава високата ценност на любовта и отрича нейната смърт. Подобно на Първо посланието на Апостол Павел към коринтяните творбата настоява, че в любовта е единственият смисъл на живота : „И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува”/ И Иво и Калина отхвърлят битовите подробности на живота.
Но дали в живота е наистина така? Не живее ли любовта само с живота, и не е ли подвластна и тя на смъртта, както всичко родено за живот, но обречено на смърт….?!
Аз нямам отговор на този въпрос…. Погледнато прагматично – любовта е сложно чувство, чийто израз е чисто физиологичен – разтуптява ти се сърцето, зарумяняват ти бузите, когато видиш любимия човек…. Ако сърцето е мъртво – как ще тупти… Разбира се любовта не е само физиология, тя е и високо духовно привличане, без което няма истинска любов, но нали и духът е състояние на нашия ум – резултат от най-високо специализирания ни мускул – мозъка… Вярно – любовта може да бъде могъщо чувство – за добро и за зло… Но дали е по – силна от смъртта?! Още библийският цар Соломон казва в „ Песен на песните” ( гл.8) : „ Защото любовта е силна като смъртта”… Обърнете внимание: „ Силна като…”, а не по-силна…Това означава, че още библейският човек се е съмнявал в силата на любовта извън живота….
Къде тогава е вечността на любовта, къде живее тя отвъд границата на живота…?! Ще Ви кажа къде – живее във вечността на мита, от който и до днес се възползва изкуството. Цялата световна митология отрича факта на смъртта… И баладата “ Нераделни“ също митологично утвърждава безсмъртието на любовта. Животът на двамата влюбени, предпочели смъртта, продължава в живота на митичните дървета, олицетворяващи вечността и женската нежност, красота и вярност в брака. Така Калината и Яворът символизират вечността на любовта. Това митологично послание на двете дървета се среща и у русите, украинците и беларусите. Тези народи също вярват в магическата сила на калината, съхраняваща вечната женска енергия…
Всъщност във фолклора на всеки народ живеят подобни легенди, от които после творците се възползват…. В моята родина Беларус, богата на сини езера и гори, също живее легенда за любовта, по-силна от смъртта – за езерото Нароч. Тя разказва за любовта на девойката Нара и обикновен момък, служител на богатия пан, лесничей. Тяхната любов била взаимна и много голяма. Но един ден панът чул прекрасната песен на Нара и пожелал девойката за себе си. Поискал я за жена. Тя обаче отказала, обяснила , че обича друг. Господарят решил, че тя няма право да обича друг и нарежда да убият любимия ѝ момък. Хората, които убили момъка, я завързали и отвели в двореца на пана. Вечерта преди венчавката, тя подпалила двореца и се опитала да избяга. Но войниците на пана я застигат на брега на езерото. Тогава тя разбрала, че няма къде да избяга и се хвърлила в езерото. Предпочела смъртта в името на своята любов. Оттогава езерото се нарича “ Езерото на Нара“ или Езерото Нароч. Всяка нощ над езерото се чува чудна любовна песен – тази, която Нара пяла на любимия си….
Та така… Историята за безсмъртната любов се съхранява в словото – в мита , в легендата, в песента… Най-после и в творбите на изкуството… Именно то я прави безсмъртна. Само в неговите неизбродими пространства: / „ За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла/
Вероника, 7 клас