Подвигът на НЮТОН
Природата и нейните закони били покрити с мрак.
И рече Бог: „Да бъде Нютон!“ — и настана светлина.
Александър Поуп
Днес ще си говорим за подвига. За подвига на Исак Нютон!
Но какво е подвиг?
На този въпрос не е много лесно да се отговори. Нищо, че националната ни и световната култура от древността до днес са се произнесли по въпроса върху хиляди страници – от камък и хартия. Тези сраници са единодушни в едно – подвигът е свързан със саможерва в името на някакв висш идеал, към който човекът и общностите се стремят. За някои този идеал се нарича Бог, за други – свобода и родина.
Когато аз чуя думата подвиг веднага се пренасям на върха на Балкана, където още лежи „ юнак в младост и сила мъжка”, „ потънал в кърви”. Или пък душата и умът ме отнасят /„…Там, близо, край град София”/, където със „страшна сила” виси единственият син на родината ми.Такъв е високият идеал на националната ни традиция – подвиг е да умреш за родината и свободата.
А Вие какво бихте добавили? Ако сте вярващи християни, какъвто е бил главният герой на нашия разговор – вълшебникът на светлината и геният на движението- Исак Нютон, вероятно бихте настоявали, че истински е само подвигът, посветен на вярата в Бога, доказана с апостолски и отшелнически деяния и изкупена с мъченическа смърт. Нютон вярвал в Бога, смятал, че съвършенството и красотата на слънчевата система и на природата могат да бъдат дело само на „всевиждащия и всезнаещ, вечен и безкраен Бог”. Но никак не възнамерявал да става светец и да служи на Бога в отшелничество и молитви. Той дори отказал да приеме духовен сан, към който го подтиквали правилата на Тринити колеж в Кембридж. Напротив, Нютон поискал да служи на най-висшето Божие творение – човека, чрез целенасочено прокарване на нови пътища пред него, а също чрез разкриване на тайните на Божия свят и законите, които го движат. А иначе – противно на разнасяните митове и вицове за завеяния кабинетен учен, бил светски човек – бил влюбен на младини, участвал в студентски гощавки, влязъл в политиката…
Ако трябва да Ви дам собственото си мнение затова що е подвиг и да го съотнеса с великото дело на Нютон, то ще заявя следното: подвиг е целоживотно дело, чиито последствия надхвърлят ограниченията на индивидуалното човешко време и тласкат в непредвидими посоки прогреса на човечеството. Смело можем да кажем – делото на Нютон стои в основата на цялата висока пирамида на съвременната цивилизация.Огледайте се днес, 290 години след смъртта му, около себе си – погледнете телевизора си, компютъра си и автомобила си. Пуснете телевизора – може да съобщават за поредния космически полет – я на совалката, я на „Съюз”. Погрижете се за здравето си.Качете се на автомобила си и идете в микробиологичната лаборатория, за да вземете изследванията си…А ако имате природен и личен късмет, в някоя виолетова нощ на балкона, заедно с любимия/любимата, погледнете с телескопа звездопада…
Нютон е навсякъде! И това, ако не е подвиг, здраве му кажете….
И все пак могат да се намерят опоненти, които да кажат: да, добре, Нютон е гений, велик откривател. Но в делото му няма и следа от саможертва, никога животът му не е бил заплашван[1]… Някаква ябълка[2] паднала на главата му и готово – законът за гравитацията. Велик учен и толкова!
Ще поспорим – величието на учения е резултат от самоотвержено служене на науката, желязна упоритост, остри сблъсъци с могъщи опоненти. И отказ от това, което днес наричаме личен живот… Младият Нютон пожертвал единствената си голяма любов с дъщерята на аптекаря Кларк, своя хазяин в Кембрич. В името на научната кариера. В Кембридж поставяли кандидатите за научни върхове пред избор – бракът или науката. И Нютон се „оженил” за науката! Към нейните върхове той вървял с твърди крачки и силен характер, израснал без баща, но отгледан от прозорливата си баба. Но трябва да признаем, че в едно ученият имал голям късмет. Към цялостния си научен подвиг той крачи подкрепян от изключителни учители и тласкан в израстването си от също такива изключителни опоненти( да не казваме врагове). Учителят от Грантъм, Хенри Стокс, открил ярките математически дарби на момчето. Могъщият му покровител, лукасовският професор от Кембридж Исак Бароу, на чиято книга за оптиката младият учен станал компетентен редактор, дал висока оценка и предвиждане за блестящо бъдеще в същата тази книга. Най-големият му научен опонент Робърт Хук през целия си живот оспорвал научните му тези в оптиката и механиката и го тласкал към прецизност в експериментите и сериозна математическа обосновка на природните явления. Без тези хора Нютон, не би бил сър Нютон и как ли щеше да изглежда днешната цивилизация! Така че, внимавайте! Много е важно в този живот да случиш на учители, на опоненти и на баба!
Да, бабата на Нютон, която го отгледала и искала да го упъти към медицината, насочила вниманието на любопитното дете към природата, а после Нютон неслучайно бил настанен на квартира в Кеймбридж при аптекаря Кларк….И Нютон наистина има значителен принос към съвременната медицина, дори само заради умаленото подобие на телескопа, каквото представлява микроскопът.
А на изранените пръсти на младия учен, който месеци наред изтърквал лупи, трябва да са благодарни всички моряци и изследователите на звездите – от XVII до XXI век. Космическите пътешественици. А и ние също – когато се качваме в автомобилите си, когато прелитаме над морета и океани…Ако не беше онази „ябълка” през чумната епидемия на далечната 1665 година, когато младежът се прибира в родното си място, днес нямаше да я има и третата – тази на Аpple…Сами разбирате, че нямаше да съществува и ябълката на глобалния свят… Защото именно Законите – за гравитацията, принципите на механиката, математическата обосновка на скоростта на звука и колко още – лягат в основите на днешната ни свобода, на възможността да пътуваме…Неговите книги „Математически принципи на натуралната философия” и „Principa Mathematica” обуславят цялата съвременна наука в т.ч. интегралното и диференциалното смятане, без които компютърът и интернетът едва ли щяха да се родят и в най-могъщото въображение. Неща, които ние, младото поколение, смятаме за даденост, но те не са – в зората на модерната епоха геният и невероятната упоритост на Исак Нютон извършват научен подвиг, който стои в основите на тяхното откриване след близо три века.
И ако днес в ЦЕРН завихрят ядрени частици, за да постигнат може би в необозримото бъдеще мечтата от приказката за Аладин[3], то следва да се помни, че точно Нютон е предугадил в своите научни трудове връзката между енергия и материя. Върху неговите могъщи рамене на титан стъпват Ом, Фарадей , а по-късно и Анщайн – за да погледнат в това, което сме днес – едно забързано от откритията им човечество, което има проблеми с паметта….
И не само това,често забравяме, че върху раменете на Нютон стъпва цялата сложна организация на съвременната наука в Европа. Ръководил с желязна ръка Лондонското научно дружество 25 години, ученият не просто го превръща в най-авторитетната научна организация в Англия, той създава резултатен модел на отношенията между наука и държава. И не само – живял по времето на Луи IV и Петър I, Нютон съществено помогнал за създаването и развитието на академиите на науките във Франция и Русия, а оттам и в цяла Европа….
Дали се е опивал от славата, която постигнал преживе?! Не знаем, но се е възползвал от нея пак в името на науката и в полза на своята държава. Като директор на монетния двор при краля, той съдейства за смяна на цялата финансова система на кралството, което води до намаляване на корупцията и фалшификациите… Бил депутат, който на стари години уж дремел на депутатската скамейка, но направил много за своя университет, едно от най-мощните образователни и научни средища в света – Университета Кембридж…
И така…. към края сме… Но да не би да сте си помисли, че сме забравили най-важното?! Та нали по-горе нарекохме Нютон „ вълшебник на светлината”! Да! За хората най-високото постижение на английския учен е в областта на оптиката. В научния си труд „ Оптика” от 1704 г. той описва разделянето на бялата светлина през призма и извличането на цветовете, които я съставят. Човечеството дължи фундаменталните си познания за същността на цветовете най-вече на него. Нютон категорично дефинирал седемцветния спектър. След този свой принос, английският учен значително подобрява съществуващите до този момент уреди за наблюдение на далечни тела, задава бъдещото развитие на фотографията, появата на киното…. Вълшебството на светлината, същността на нейното богатство – всичките ѝ ултрачервени, ултравиолетови, алфа, гама и пр. лъчи,открити от следовниците му, всъщност създават цветовете на целия наш съвременен свят – с доброто и злото му, с икономиката и изкуството му. Свят, въздигнал се върху могъщите рамене на световния учен Искак Нютон!
Мотото на нашия текст е епитафията от надгробния камък на Нютон в Уестминстърското абатство.Поне така казват. Не сме видели лично. Но ни се струва, че поетът от Нютоновото време Александър Поуп е изразил най-добре подвига на гения:
Природата и нейните закони били покрити с мрак.
И рече Бог: „Да бъде Нютон!“ — и настана светлина.
Използвана литература :
- Вавилов, С. И. Исак Нютон. Научна биография и статии. Изд. „Техника”, 1965г.
- Витанов, Н. К., Витанов, К.Н. В : Сп. Българска наука – : Белите хроники на Витанов: Хроника № 8: Исак Нютон Част I: Нютон и науката бр.92, м. XI, 2016 г.
- Витанов, Н. К., Витанов, К.Н. В :Сп. Българска наука : „ Белите хроники на Витанов: Сър Исак Нютон – Администраторът ; ч.II , бр.93, м. XII, 2016 г.
- Хокинг, Стивън „Върху раменете на гиганти”, изд. Изток-Запад, 2010 г.
- Сър Исак Нютон – http://lichnost.newage.bg
Г.Д., 16 г.
Заб. Този текст спечели първо място в националния конкурс на БАН – „270 години от рождението на Исак Нютон“
[1] Както казахме по-горе, за съжаление ,хората и културите най-често свързват подвига със саможертвата на живота, т.е. със смъртта.
[2] Поредната митологична ябълка, след тази на раздора и на Адам и Ева.
[3] Телепортацията.