Моят спомен за Масленица изпълва сетивата ми с ухание и вкус. И с малко тъга…Уханието е на палачинки с мед и сметана. Баба е сложила трапезата за Масленица, докато ние, децата, още спим. На огроманата печка тя е изпекла цяла тава палачинки. Това е нейният начин да ни покаже колко ни обича и че ни прощава всички детски лудории…
Така започваше моята Mасленица….. Възрастните ги няма… Отишли са на гробището да поискат прошка от своите мъртви. Защото в Беларус на Масленица се иска прошка от мъртвите. Но ние, децата, аз и братовчедите ми, не участваме в този ритуал. Малки сме, навън е студено. Сядаме на голямата бяла печка, която всяка година баба измазва с вар, та тя блести от белота…. Това е мястото на нашето детско пиршество… От палчинките потича сладка сметана по лицата ни и ние като котки се облизваме….
А после се връщат възрастните….И започва голямото приготовление на трапезата за Масленица…. Баба вече е направила огромен брой блинички – типичното за Масленица в Беларус ритуално ядене. Това са дебели палачинки, пълни с месо и лук. С тях се гощават всички близки роднини , които ще дойдат на посещение за Масленица . Това е ден, в който близките хора се виждат, за да бъдат заедно и да си простят. Масата е отрупана и с други вкусни ястия – печена риба сельодка, рибена чорба, хляб. Някои ястия като блиничките се хапват за последен път, преди голямия Великденски пост, който баба ми спазва желязно….
Всички – сестрите на баба ми и техните деца, моите лели, се включват в подреждането на трапезата за Масленица. Те също са донесли от своите къщи много неща за ядене – печени кокошки, риба, туршии ( закрутки) ….Масата става особено богата… Човек може да си помисли, че това е огромно количество храна, но все пак около трапезата сядат 12 души… Донасянето на ястия, присъединяването към общата тра пеза е начин да поискаш прошка, да споделиш храната, така както се споделят добрите и тъжните моменти в живота. Близките хора, дори и роднини, се виждат рядко и може би и затова си искат прошка. Това е такъв особен ден… На тази трапеза всеки прощава на другия, дори и да няма за какво….
В края на обяда се пие чай – черен, с добавка на липа за аромат… И споменът за това ухание на черен чай с липа ме връща към моята детска Масленица….
В късния следобед или на другия ден идват на посещение съседите и носят на децата шоколадчета и бонбони…. И става весело…
Изобщо Масленица в моята родина е необикновено преживяване – подаряваме част от живота си на близките си хора, на съседите и приятелите. Това е време за общуване. А общуването е най-голямото смирение и прошка….
Вероника, 8 кл.
( Съчинението получи втора награда в националния конкурс на тема „Прошка“)