Преди години аз не мислех, че родината е нещо особено. Но сега мисля за нея, гордея се с нея и се чувствам част от нея. Това се случи, когато напуснах моята родина Беларус и дойдох в България. Видях, че българите обичат своята родина, патриоти са. Говорят езика си. Разбрах, че Беларус, моята родина, е много важна за мен, че аз я обичам и изпитвам носталгия по нея. А също, че се гордея с нея. И се замислям защо само 2% от беларусите говорят на родния си беларуски език, който е толкова красив. Може би това се дължи на историята. Тук, в България, разбрах, че родният език е част от родината, че той я изразява. Това ми показа Иван Вазов със своето стихотворение „Българският език“ .
Но какво всъщност е родината за мен? В какво е нейната ценност?
Ще започна от приятелите, които безкрайно обичам. Те ми оставиха най-милите спомени. Винаги ще бъдат част от моята представа за родината. Друга важна част от моята родината са близките ми, които останаха там. Аз ги обичам и те ме обичат. Връзката ми с тях изразява и моето разбиране за родината и за принадлежността ми към тях и към нея. В центъра на тази представа стои моят дядо – един невероятно добър човек – разказвач на истории. Неговите истории са ме научили да бъда добър човек и да правя добро. Дядо ми е пчелар и сладостта от меда на неговите пчели , най-точно за мен изразява сладостта на това, което наричаме родина.
Бих искала да Ви кажа и коя е моята синекдоха на родината ми Беларус. Това е родният ми град Речица – древен и модерен, и много зелен . Изобщо моята родина Беларус е невероятно зелена страна със страхотна природа – наричат я зелените дробове на Европа. Речица е град, през който минава голямата река Днепър – също като Дунав. Тази река в моя роден град Речица е символ на моята родина. А накрая ще Ви кажа, че центърът на моята родина е родният ми дом, само на 3 минути от училището ми. Можех да се успивам и никога да не закъснявам.
Тези спомени, образи, чувства вече ме карат да разбирам, че езерата на Беларус – сините очи на родината ми, вечно ще ме гледат и ще ми напомнят за ценността на това, което наричаме родина и отечество.
А какво е родината за Вас, каква ценност е тя?!
Ако нямате отговор, вгледайте се в думите на творците, които най-добре са изразили ценността на родината. Ето например – българският поет Яворов. Вижте каква мъка по отечеството изпитват неговите герои от елегията “ Заточеници“. За тях родината е свещена – “ свят олтар“. Без нея те загубват смисъла на своя живот. Гледат как безнадеждно се отдалечават родните брегове и потъват в мрак родните планини… Не, няма път назад. Безкрайна е болката по изгубената родина :
…И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор – за сетен път….
Може би само такава болка може да Ви даде представа за ценността на родината, ако случайно още не сте я разбрали?
А ето и изпълнените с тъга по родината стиховете на големия беларуски поет Якоб Колас от поемата му „ Моя земя“. Посланието им ми прилича на Вазовите думи за тъгата на емигрантите : „И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Нà, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, вьзпоминанията им, мечтите им…“
Вижте само тази тиха тъга на Якоб Колос и ще разберете и тъгата на моето сърце :
Мой родны кут, як ты мне мілы!..
Забыць цябе не маю сілы!
Не раз, утомлены дарогай,
Жыццём вясны мае убогай,
К табе я ў думках залятаю
І там душою спачываю.
–––––––––––––––
Роден край, ти тъй си мил –
Да те забравя, нямам сили.
Скитат се моите мисли,
в твоята пролет зелена –
Душата ми, уморена от пътища,
в тебе почива, за тебе тъгува….
В тези стихове съм цялата аз – потопена в тиха тъга…но и в надежда, че ще имам и друга родина- друга река, други приятели, град, който също като моята Речица, ще обичам и той ще ме обича…Ще прибавя към моята Беларус нова любов, която се нарича България. И ще бъда богата с две родини….
В.О.
Заб. Това есе е на една чудна девойка, която само преди 6 месеца пристигна от Беларус у нас.
Забележителен е усетът към литературата, към езиците…