Мерел Бейти – студент по Международни икономически отношения

Имах щастието и късмета да уча в училище, пълно с прекрасни учители, които са не само преподаватели, но и истински приятели. Един такъв човек учител е Марияна Георгиева.
Първо ще започна с това, което я отличава като учител, а именно любовта ѝ към българския език. Тя обича това, с което се занимава. Обича да пише. Обича да обяснява. Обича да помага на другите как да пишат. Взема присърце всяка кауза, свързана с писането и българския език. Организирала е толкова различни мероприятия, представяния на книги и дискусии с автори и професори, в които задължително сме вземали участие и ние, с цел да ни научи на нещо ново. Също така участва в създаването на клуба „С болка по изчезващата родина“, в който се обсъждат теми, предприемат се различни обществени дейности и се създават страхотни текстове за забравената родината.  Захвана с нашата подготовка за матурите и успя. Няма нещо, с което да се захване и да не го постигне. Тя е упорита,енергична и всеотдайна в работата си. Постоянно иска да се развива и развива учениците си, защото техните постижения са единствената награда за нейния успех.
Сега трябва да вмъкна, че 4 години ми беше класен ръководител и като такава тя се превърна в наша майка и приятелка. В ролята на майка беше много добра, никога не ни е глезила или прехвалвала. Невинаги сме заслужавали, но тя винаги ни е прощавала. Винаги е правила всичко за нас. Винаги е била горда с нас дори когато успехите ни не са свързани с нейния предмет. Винаги се е интересувала от нас, в, и извън училище (продължава дори сега, когато вече не сме нейни ученици). Винаги ни е изслушвала проблемите, без значение дали са семейни, любовни или учебни и ни е давала подходящи съвети. В часовете не седеше на бюрото си, а на един чин до нас. Като приятел тя знаеше и пазеше нашите тайни, забавляваше се и празнуваше с нас, плачеше и се смееше с нас. Тя беше една от нас.
Накрая мога да допълня само, че за нея учениците са нейното семейство, а работата – нейния живот.