Във фоайето на втория етаж – спретната изложба за Деня на будителите… Гледат хем благо и хем строго Софроний, Петър Берон, Неофит Рилски, пронизва огненият поглед на Ботев…Изложбата е стъкната от неуморната и бдяща за духа ни наша библиотекарка Теменуга Даневска ( леля Нуша) – да е жива и здрава… Малцина обаче я забелязват изложбата…
Изв. Съвсем слаба надежда…
По коридора се опитват да вилнеят тълпи намацани дечица, стараещи се да изглеждат страшни, някои обаче с костюми на принцеси и франтове… Костьомчета с черни ангелски крила, бутафорен меч на цена 25 лв….Гордите им притежатели не могат да отговорят в чия роля са влезли…
Изв. Безполезно изпразнени родителски джобове в полза на чужди компании… Изв. – няма надежда…
В час( 5 кл.) – очакват одобрението ми пак намацани дечица…… Не го получават… Обяснявам, че и ние имаме и то много по-осмислени фолклорни празници, свързани с изгонването на злото… Подробно обяснявам за кукерите и казвам обаче, че сега у нас не е кукерско време… А време, в което трябва да празнуваме съвременните си духовни устои – доколкото ги имаме….т.е Деня на будителите… Обяснвам как във време на най-голямо национално отчаяние тогавашното правителство решава да обяви Деня на будителите за официален празник….
Питам кои са будителите – поназнайват…
Извод : Слаба надежда
Другият клас – подобно….повтарям същото като горното… Домъкнала съм мултимедията и слагам филм за Възраждането и будителите…Придружавам филма с разказ за Одеса – другият голям център за нашето Възраждане, за който по-малко се говори – и където се кръстосват пътищата на т.н. просветители и революционери… Рехав интерес, караница…кой иска да гледа и слуша, кой не иска… Оставям ги… Не казвам нищо… Самоукротяват се… Продължаваме…
Извод : полъх от надеждица….
Моят клас – май намацани повече от всички… че и малко страшнички…
Казвам, че сме в навечерието на Празник, ама не този – на тиквите и плашилата….
Ей… госпожо…ама ний искаме да се забавляваме….
Добре – казвам… направила съм Ви един забавен подарък за Празника на будителите… и изваждам от чантата си Дончо… ( Романът на една съвременна будителка Ники Комедвенска – „За чудо и приказ“) с автограф от авторката…Ще четем колективно, когато можем…
Пускам книгата за оглед и пак почвам – Одеса, Васил Априлов, Ботев… Слабичък интерес, въпроси : какво ни интересува нас Одеса…Къде е Одеса…
Звъннва звънецът… Спорове за Коледа, „Запазили сме едно място…“
Без мен – казвам… „Ама защо???? Вие сте длъжна да се съобразявате с нашите вкусове…“
Че откъде- накъде съм длъжна…
Извод : Хм… Ще видим…
VI – б … Няма плашила, няма тикви… .Не смея да кажа: „Браво“, щото може и да са подочули, че имам алергия към тиквите и плашилата…. Пускам филма… Гледаме , говорим си, обсъждаме просветителите и революционерите – кой прав, кой крив… Че то много сложно , наистина…
Хм…Тези да не ми се докарват заради двойките онзи ден… Направо невероятно…
Извод: Не може да бъде – излюзия някаква за надежда..
Вървя през парка към библиотека „ Любен Каравлов“… Златно, спокойно, есенно… Няма плашила, няма тикви ( освен по зеленчуковите щандове по улиците)
В библиотеката – опашка от млади и стари, дечица… Бре… За какво ли ? Регистрирали безплатно читатели за Деня на будителите… Със снимка на място и електронен подпис… Модерна работа…първи в страната. Браво! Възползвам се и аз да си направя нова карта с портрет… Така и така съм дошла…
Извод : А бе… май има надежда…
Най-после – последна точка.. В двора съм на едно училище. Идвам по работа… Вече е късно – родители чакат чедата си да ги прибират…Аз се оглеждам в непознатото място и внезапно се заслушвам..: “ Те (т.е учителите от това училище ) го бяха подкарали през просото с тези изисквания, искаха майка си и баща си…Ама се опра’йха.. Де шъ идат…“
Извод:…. Зле, много зле… Къде ще идем, приятели, колеги, ученици….общество… – при плашилата и тиквите или при…Аз не знам вече…Но ми стана страшничко…
Получи се дълго, извинете… Ама в заключение бих искала да попитам всички и себе си : ЗАЩО ИМ СЕ ДАВАМЕ – на тиквите и плашилата…?!