Здравейте, приятели!
Днес ще поговоря за умението да се разказват истории. Част от обществото се вълнува от тази тема почти през цялата година… Защото на т.н. малка матура – изпитите след 7 клас, задачата за преразказ е именно за разказване на история.
И точно тя създава грижи – главно на родителите… У
нас родителите се явяват на изпити, те кандидатстват…
Та по този повод да разкажа и аз една отдавнашна историйка: Към края на подготвителния период за изпитите по настойчива молба на приятели приемам детето на загрижени родители – девойчето всичко си знаело, само на този проклет преразказ не успявало да се справи за 6…
И дойде една симпатична къдрокоска и аз я помолих да ми разкаже история – страничка от книга, разказче…. Къдрокоската ми отговори, че не си спомня нищо, понеже скоро не била чела… „ Е, добре, разкажи ми една приказка – например на Андерсен…“ Мълчание…Не зная… Знаеш – ето „ Грозното патенце“, „Славеят на китайския император“… Те се учат в 5 и 6 клас ….
„ Но,г-жо – това беше отдавна“ – тръсва косите си къдрокоската . Аз мисля, че приказките се помнят вечно, но…щом казва. Подчинявам се – нали децата отдавна взеха властта – те винаги са прави…
Добре! Хайде тогава разкажи един епизод от „ Немили-недраги“… Това е от програмата за изпита…
Ама, госпожо, възмути се отново момичето, ние не разказваме…
Този път аз се възмутих…: „ А какво правите тогава?“
Ами готвим се за матурата, нямаме време за това.
А така?! Ето го отговрът на въпроса „ Защо и Кой“?
Българското училище се готви за матурата, а няма време да изгражда основни комуникативни умения – да разказваш, да споделяш и приобщаваш опит… А вторият модул на изпита оценява точно това – умението да разказваш истории – вярно, чужди, но и това е част от теста – как приобщаваш опита на другия. Как споделяш твоята гледна точка към героите и ситуациите.
Ние нещо в българското училище занемарихме доброто старо разказване – защото се готвим за матурите…Ослепяхме за пряката връзка между устната и писмената речева култура… И вече усещаме отчайващата езикова немощ у голяма част от подрастващите и ни се плаче заедно тях. Понеже на някои деца им се плаче… Това съвсем сериозно…
Плаче му се на такова дете с основание. Науката казва за него, че от 0-4 му година не са му разказвали най-важните истории – приказките. Така в неговия ум не са се изградили достатъчно неврони – отговорни за речевите дейности и изобщо за познанието. Такова дете вижда голям зор с учението…
Така че … може би не само виновните за всичко учители имат пръст в 17 000 – те двойки на малката матура…Обществото е много забързано напоследък, не му остава време да чете приказки на децата си…Обществото обаче иска от тях отличен и се мръщи, ако не стане така..
Какво все пак е добре да е научил 14-годишният човек, за да се справи с тази задача…На първо място да е развил разбиране към другите – да може да влиза в кожата на героя от чуждите истории , да нахлузва неговите обувки… Ти си той; Той си ти… защото какво един преразказ – това вече е лична история, която точно теб , пишещия, те изговаря . Т.е детето става съавтор – то чете съвършено различно от всеки друг.
Задачата за преразказ може да проверява и друго важно умение. Как виждаш света и човека свише. Почти като Господ. Доколко имаш очи да огледаш човешкото и природното и да видиш неща, които и самият герой не знае, но повествователят ги е подсказал.
Не е случаен модул втори на изпита. На прага на гимназията човекът трябва да притежава тези умения – те могат да се окажат най-важни за живота му! Понеже не са само езикови, а преди всичко социални и емоционални.
И като казах емоционални – да не пропусна нещо друго нужно за доброто разказване – добре е разказвачът да владее емоцията на думата – нейният цвят, широта, ласка и острие…
Ето за тези неща, необходими за доброто разказване – устно и писмено ще помагаме на децата в нашата виртуална къща „ Академийка“ от предстоящата есен. И не само за изпитите.