За умението да разказваме истории….


Здравейте, приятели!

Днес ще поговоря за умението да се разказват истории. Част от обществото се вълнува от тази тема почти през цялата година… Защото на т.н. малка матура – изпитите след 7 клас, задачата за преразказ е именно за разказване на история.

И точно тя създава грижи – главно на родителите… У
нас родителите се явяват на изпити, те кандидатстват…
Та по този повод да разкажа и аз една отдавнашна историйка: Към края на подготвителния период за изпитите по настойчива молба на приятели приемам детето на загрижени родители – девойчето всичко си знаело, само на този проклет преразказ не успявало да се справи за 6…
И дойде една симпатична къдрокоска и аз я помолих да ми разкаже история – страничка от книга, разказче…. Къдрокоската ми отговори, че не си спомня нищо, понеже скоро не била чела… „ Е, добре, разкажи ми една приказка – например на Андерсен…“ Мълчание…Не зная… Знаеш – ето „ Грозното патенце“, „Славеят на китайския император“… Те се учат в 5 и 6 клас ….
„ Но,г-жо – това беше отдавна“ – тръсва косите си къдрокоската . Аз мисля, че приказките се помнят вечно, но…щом казва. Подчинявам се – нали децата отдавна взеха властта – те винаги са прави…
Добре! Хайде тогава разкажи един епизод от „ Немили-недраги“… Това е от програмата за изпита…
Ама, госпожо, възмути се отново момичето, ние не разказваме…
Този път аз се възмутих…: „ А какво правите тогава?“
Ами готвим се за матурата, нямаме време за това.
А така?! Ето го отговрът на въпроса „ Защо и Кой“?
Българското училище се готви за матурата, а няма време да изгражда основни комуникативни умения – да разказваш, да споделяш и приобщаваш опит… А вторият модул на изпита оценява точно това – умението да разказваш истории – вярно, чужди, но и това е част от теста – как приобщаваш опита на другия. Как споделяш твоята гледна точка към героите и ситуациите.
Ние нещо в българското училище занемарихме доброто старо разказване – защото се готвим за матурите…Ослепяхме за пряката връзка между устната и писмената речева култура… И вече усещаме отчайващата езикова немощ у голяма част от подрастващите и ни се плаче заедно тях. Понеже на някои деца им се плаче… Това съвсем сериозно…
Плаче му се на такова дете с основание. Науката казва за него, че от 0-4 му година не са му разказвали най-важните истории – приказките. Така в неговия ум не са се изградили достатъчно неврони – отговорни за речевите дейности и изобщо за познанието. Такова дете вижда голям зор с учението…
Така че … може би не само виновните за всичко учители имат пръст в 17 000 – те двойки на малката матура…Обществото е много забързано напоследък, не му остава време да чете приказки на децата си…Обществото обаче иска от тях отличен и се мръщи, ако не стане така..
Какво все пак е добре да е научил 14-годишният човек, за да се справи с тази задача…На първо място да е развил разбиране към другите – да може да влиза в кожата на героя от чуждите истории , да нахлузва неговите обувки… Ти си той; Той си ти… защото какво един преразказ – това вече е лична история, която точно теб , пишещия, те изговаря . Т.е детето става съавтор – то чете съвършено различно от всеки друг.
Задачата за преразказ може да проверява и друго важно умение. Как виждаш света и човека свише. Почти като Господ. Доколко имаш очи да огледаш човешкото и природното и да видиш неща, които и самият герой не знае, но повествователят ги е подсказал.
Не е случаен модул втори на изпита. На прага на гимназията човекът трябва да притежава тези умения – те могат да се окажат най-важни за живота му! Понеже не са само езикови, а преди всичко социални и емоционални.
И като казах емоционални – да не пропусна нещо друго нужно за доброто разказване – добре е разказвачът да владее емоцията на думата – нейният цвят, широта, ласка и острие…
Ето за тези неща, необходими за доброто разказване – устно и писмено ще помагаме на децата в нашата виртуална къща „ Академийка“ от предстоящата есен. И не само за изпитите.

Facebook Comments