Рожденият ден на Патриарха…..

На 9 юли, 1850 г. е рождения ден на Народния поет и Патриарха на българската литература, Иван Вазов. Толкова сме свикнали с тези почетни етикети към името на твореца, че не си даваме сметка как всъщност Вазов е удостоен с тях. За тази прелюбопитна история разказва в своята статия „ Литературната титулатура“ доц. Емил Димитров. Творецът получава званието Народен поет със Закон от Парламента на Царство България през 1920 г. А в свое окръжно (№ 16819 от 24 юли 1920 г.) до училищата на царството Министерството на народното просвещение нарича Иван Вазов Патриарх на българската книжовна мисъл. Случай уникален в световната практика, когато държавата с декрет се намесва в културния живот.Тя превръща 50-годишнината от началото на творческата дейност и 70-годишнината от рождението на писателя в национален празник за една изтерзана и отчаяна нация, преживяла краха на националния си идеал след войните.
Защото именно Иван Вазов олицетворява нацията – нейното единство, настояще и бъдеще в онзи момент. Чрез творчеството си поетът изгражда онова, което се нарича национална идентичност. За българския човек и българската общност той създава понятието родина с неговите три смислови ядра – героичното минало, прекрасната българска природа и родния език. Така народният поет чрез словото съгражда героичния епос на народа си, липсващата му национална митология.
Добре е да можем да четем „ Под игото“ и „ Епопеята… през прозореца на днешния ни ден, да се посмеем с Вазовите чичовци, които искат да бъдат герои, но не могат…… С една дума необходимо е да разберем единството на основните му послания – за съхраняване паметта на героите; за превръщане на родината и свободата в основни ценности…